Имало едно време един велик народ…
Легендите разказват, че този народ създал държава простираща се на три морета. Имали си всичко – своя писменост, език, култура, природа и традиции. Имали си и герои – доблестни, честни и смели мъже и жени. Оказава се даже, че държавата на тоя народ успяла да надживее могъщи империи, за които днес можем само да четем в дебелите исторически книги.
Обаче в нашата, както във всички други приказки, събитията в един момент тръгнали на зле и накрая взели, че съвсем се объркали.
Как станало това?
Е, станало по възможно най-простият начин – с нищо правене. Все така се случват нещата при тоя народ! Да му се доплаче на човек!
И ето, че дойде времето да ви представя главният „герой“ на приказката, с който очевидно народа му днес, с охота се отъждествява. Това е не кой да е, а самият Бай Ганьо.
В самото начало героят с името Бай Ганьо бил съвсем безобиден, селски идиот, на когото всички се присмивали. Никой не подозирал, че един ден той ще бъде „еталон“ за цялата нация. И въобще не е случайно как в един момент станало така, че никой не си спомнял славното минало, история и култура. Всички говорили и познавали само Бай Ганьо. Така било по-лесно, пък и въобще не било нужно много, много да се морят човеците в тоя народ (и на това Бай Ганьо ги научил, а то взело, че даже им харесало).
Та в началото Ганьо бил трогателно симпатичен и смешен герой, дотолкова, че чак предизвиквал снизхождение и съчувствие. Е какво пък толкова, си казвали хората, той нали на никого не пречи, нищо, че е малко тъп и непохватен. И той е човек и душа носи! Хитрец се оказал бай ти Ганя обаче, няма спор! Бръкнал в сърцата на хората и останал там завинаги. Как да не му се възхитиш – израстна Ганя, разви се, превзе ги.
И ако сега попитаме онзи велик народ от приказката какво ще разкаже за себе си, без съмнение отговорът ще бъде – ние сме байганьовци. И със сигурност това ще бъде вярно. Даже мисля, че са малко онези, които ще помнят, а какво остава да разкажат приказката как е имало едно време, един велик народ…
Неусетно станала тая работа, даже с лекота.
Защо ли?
Защото този велик народ завидял на героя си.
Да, да…. народа завидял и много харесал своя идиот, нищо, че все го сочел с пръст и му се присмивал.
Та как да устоиш на такова съвършенството? Той Ганьо не просто успявал, той бил велик и всички го обикнали толкова много, че все се стремяли да приличат на него.
И за да не кажете, че съм голословна ето ви няколко примера за това, колко много народът си харесал героя-идиот.
За наш бай Ганьо ще чуете да се разказва така
Бай Ганьо преследва целите си и винаги ги постига, независимо от средствата.
Бай Ганьо пътува по света.
Бай Ганьо ни управлява.
Бай Ганьо е свободен и винаги прави каквото си иска.
Бай Ганьо е кух като манерка, ама има тапия (понякога купена, но я има).
Бай Ганьо е богат.
Бай Ганьо си гледа келепира и не е чувал за дълг към Родината.
На Бай Ганьо не му се работи и учи, ама как се весели ако знаете… ехееее!!!
Бай Ганьо намира общ език с всеки – от бездомници до крале – комуникацията му е на най-високо ниво.
С Бай Ганьо всички се съобразяват.
Бай Ганьо е вещ във всичко – разбира от политика, прави бизнес, пее чалга, ръководи медии, диктува модата, пише научни трудове…
Бай Ганьо може и да псува като каруцар, ама поне му стиска да го направи…, безспорно е смел.
Бай Ганьо не се съобразява с никого, но всички се съобразяват с него.
Бай Ганьо никога не греши, защото винаги има някой подръка на когото да прехвърли вината…
Бай Ганьо няма кредити и всичко около него е просто далавера, от която може да изкара още пари.
И го прави!
Бай Ганьо може да прецака държавата, даже е задължително да го направи.
Бай Ганьо е тарикат и може да надхитри системата.
Но ако все пак влезе по случайност в затвора, излиза от там като победител, на когото всички се възхищават. Или ги е страх, все тая! Даже и в телевизията ще го поканят да разкаже колко е велик.
Бай Ганьо има комбинативен ум – винаги знае на кого и колко да бутне, че да отърве кожата.
Че как да не му стане симпатично на човек това съвършенство на Ганя? Та той направо си е положителен герой – успешен, богат, известен…
А посмейте да кажете, че поне веднъж и вие не сте си мислили точно така – досущ като Ганя. Нима никога не сте пожелавали да бъдете успешни, богати, известни… без усилия или качества? Просто така, без много, много да се пънете…
Иначе не спирате да го корите и усмивате нашият герой, но пък много ви се иска да сте като него!
Бих могла да продължа тази приказка възхваляваща качествата на неотразимият „национален герой“ и неговите „подвизи“ още дълго. Проявленията на байганьовщината са повсеместни и уви, винаги са така желани от всички. Даже вече са съвсем в реда на нещата и някак съвсем естествено логични.
Но както съм тръгнала, нашата приказка няма да има край.
Всяка приказка има край
Във всяка приказка краят е най-важен – там е изводът, поуката, или най-малкото развръзката.
Тази приказка също трябва да има своя край, който все още за мен остава неизвестен.
Предполагам, че и вие сте любопитни да го разберете – как ли ще свърши приказката за Бай Ганьо и неговият народ?
Всъщност, даже ми се струва, че ще бъде много трудно да разкажа тази приказка така, че краят и да е щастлив.
Защото Бай Ганьо винаги е с нас, защото ние сме като него и той е като нас. Защото с него се отъждествявавеме, на него подражаваме и на него се възхищаваме…
Браво на Ганьо, той успя да „убие“ цял един народ, който някога БЕШЕ велик…
И може би такъв ще бъде КРАЯ…
Все пак великият някога народ все още има възможността да промени краят на тази тъжна приказка.
Вашето мнение и гласуването в анкетата може би ще покажат имаме ли волята, силата и желанието да променим краят…
Винаги има надежда, покажете го:
0 коментара