ABIversal (по подобие на холивудското UNIversal) е каламбур от две думи, загадката на които предстои да ви разкрия в настоящата статия. Вероятно въобще няма да се досетите, че това е закачливия начин на един випуск немски абитуриенти за да опишат годините прекарани в училище.
„ABIversal – 12 години в грешния филм“ е слогънат поставен като заглавие на техния годишник, с който по традиция всеки немски абитуриент се разделя с училището.
Не съм почитател на немската образователна система, но безспорно много харесах забавните събития, с които е богата последната година на зрелостниците в Германия. И тъй като намирам това за добър пример, съвсем логичен беше моят ентусиазмът да ви разкажа за него.
Вие сами ще откриете разликите с българския модел, а те никак не са малко, уверявам ви.
Нека започнем с първата разлика, която е основно перо в бюджета на всяко семейство, в което има абитуриент.
За разлика от българските абитуриенти, които много държат да се изфукат с някой марков тоалет на цена по-висока, в краен случай може и равна, на месечния бюджет на училището, в което учат, немският зрелостник е доста по-скромен. И не, немските семейства не взимат кредит, за да стъкмят отрочето за грандиозното парти на живота им.
Тоалетите са семпли и удобни, и в никакъв случай много скъпи. Все пак завършват гимназия, не Сорбоната, нали така?
Годишникът
Още началото на учебната година се създава онлайн платформа, като всеки дванайсетокласник има персонален акаунт и парола за нея. В тази платформа абитуриента може да обсъжда важни теми, да гласува в различни категории, да пише впечатления и коментари за своите съученици и учители.
На база данните от платформата след това се изготвя и годишника, за който вече ви споменах.
В личния си акаунт ученикът отговаря на въпроси, които описват него и училищният му живот. Освен любим предмет, учител и съученик, има и въпроси от типа: как виждам себе си след 10 години; най-неудобният момент от времето прекарано в училище; песен, която описва моят училищен живот; житейско мото и т.н.
Разбира се задължително е да бъдат подбрани и публикувани две любими снимки – едната актуална, а другата от времето, когато ученикът е бил съвсем малък.
В годишника свое място имат и учителите. Освен съответната визитка, с която се представят отговаряйки на въпроси, подобни на онизи за учениците, те също не са „имунизирани“ срещу пиперливи коментари от ученици или красиви послания за признателност и обич от възпитаниците им.
Изключително забавни са и ранглистите за ученици с първо, второ и трето място в различни категории.
И ако да бъдеш отличен в категория „Първа холивудска звезда“ е своего рода признание за артистични качества, въобще не смея да предполагам какви ли усещания предизвиква класирането в категория „Първи попаднал в затвора?!?!?!?!?!?!“ Но, шегата не е лоша, а и провокира размисли. Предполагам, че това е и целта.
Разбира се, оставено е място и за крилатите фрази на учители. Къде без тях? Май навсякъде учителите си приличат и понякога се дънят, а много често биват запомняни именно с гафовете, които са направили. Е, все трябва и с нещо друго освен със сухи и скучни теоретични знания да те помнят, не е ли така?
Седмица на героите
Особено интересна за мен се оказа последната седмица в училище на всеки немски абитуриент. Това е седмицата на героите – така си я нарекох аз. Всеки ден от седмицата е с различна тема – пижамено парти, анимационни герои, мафия, исторически личности…. или всяка друга тема, която учениците сами изберат.
Всички ученици се маскират според темата на деня. Някак предизвиква усмивка и добро настроение когато видиш в градския транспорт млади хора облечени с пижами и халати. На мен ми се струва забавно. Вие как мислите?
Абитуриент търси „спонсор“
Друга традиция сред абитуриентите в Германия е да търсят „спонсори“ и организират кулинарни базари. Само чуйте обаче за какво наистинастава дума!
Когато през месец май срещнеш много ученици събрани на едно място, облечени с колоритни тоалети, шумни и весели – да знаеш, пари ще искат! Евро, две,… или колкото от душа ти идва, няма значение, важно е да подпомогнеш с дребна сума партито на бъдещият абитуриент.
Но ако все пак не успеят да съберат достатъчно пари, насреща идва план Б – вкусен домашен сладкиш разпродаден на кулинарен базар.
Едва ли всичко това се прави само за пари! По-скоро е заради емоцията и предизвикателството, така си мисля аз.
Балът (Abiball)
Колуминацията на дългият 12 години училищен живот, разбира се си остава самия бал. Празникът на немските абитуриенти драстично се различава от този на българските, най-малкото, защото на него присъстват и родители и близки. Е, не през цялото време, но все пак са част от купона поне за няколко часа. Всички те са получили официална, изпратена до тях покана. Тържествената част започва в 18:00 и продължава до 22:00 часа. На нея присъстват родители, близки и учители, а след този час абитуриентите продължават купона сами.
Преди това обаче са подготвени декларации, с разрешение за консумация на алкохол, особено за тези абитуриети, които още не са навършили 18 години. Родителите подписват и друга декларация – че дават разрешение децата им да бъдат снимани. Къде го има това по нашите ширини?
Това са само няколко примера, които лично на мен ми се сториха забавни и много ми допаднаха, затова реших да направя и вас съпричастни с тях.
Но тази статия не цели да противопоставя едни млади хора срещу други, нито да назидава едните за сметка на другите.
Напротив! Целта е да насоча вниманието на младият български читател към положителни модели, от които да черпи идеи и да създава свои традиции. Така, мисля, че този важен етап от живота на всеки човек може да носи смислени и позитивни послания към обществото, а не да бъде повод за осмиване и карикатуризиране.
Младите хора имат нужда от подкрепа и мотивиране, не от критикуване и заклеймяване!
0 коментара