По дрехите посрещат, по ума изпращат

Много често използваме поговорки, за да изразим ярко своите мисли. Защо ли? Защото във всяка от тях е вплетена мъдростта на един народ – всеки със своите особености, бит, култура, традиции.

Една от най-популярните поговорки в българският фолклор е

„По дрехите посрещат, а по ума изпращат“

Хубава поговорка, към която ние българите несъзнателно се придържаме, дори без да осъзнаваме. Отиваме на сватба – обилчаме най-хубавите си премени, имаме интервю за работа – обезателно трябва да направим добро първо впечатление… Примерите безспорно са много. Но какво всъщност доказваме с новите си дрехи? И имат ли чак такова значение те?

В България безспорно имат. Едва ли някой работодател би погледнал сериозно на своята бъдеща секретарка, ако тя вместо висок ток крачи насреща му с маратонки, или вместо делови костюм набързо е намъкнала любимият си стар пуловер и така неглиже е решила, че ще бъде „полезна“ в просперираща му фирма.

Вероятно много от нас ще си кажат, че това са предрасъдаци  и че хората, които обръщат внимание на нещо толкова тривиално като облеклото, са сноби. И сигурно до известна степен ще са прави. Все пак важни са качествата. Но както между графита и диаманта разликата е само в подреждането на атомите, така и при нас хората – разликата е в отношението. Отношението, което показваме чрез външният си вид. Разбъркваме малко атомите и воала – вече сме диаманти и то от най-високо качество.

Но, ако това беше достатъчно, нашата поговорка щеше да спре по средата. В стремежа си да блеснем бързо, рядко осъзнаваме факта, че също толкова бързо угасваме. Забравяме, че трябва старатено да работим за съдържанието, а не толкова върху опаковката. Защото

„хубавият кон и под скъсан чул се познава“

Има инвестиции, които  никога не се губят – тези, които сме направили в своето образование,  знание и култура… и както е казал народът ни:

„Умният и насън си изкарва хляба“

За нас българите-гурбетчии обаче често е шок, когато се сблъскаме с немските представи  и липса на старание относно външния вид. Те имат поговорка, която изключително образно описва пренебрежителното им отношение към него:

„Schönheit liegt im Auge des Betrachters“ (Красотата е в очите на наблюдателя)

Виждайки безсмислието и загубата на време в старанието да направят първо впечатление, голяма част от немците предпочитат небрежен, непретенциозен стил на обличане. Наблюдателят ще си каже, че вероятно са достигнали до мъдростта и сега спокойно могат да си позволят да носят сандалите с хавлиени чорапи. Но както и преди споменах, поговорките са тези, които разказват за бита и традициите на една нация. Възможна ли е наистина немската мъдрост, ако съществува и една друга поговорка, която гласи:

„Der dümmste Bauer hat die dicksten Kartoffeln“  (Най-глупавият фермер има най-големите картофи)?

Вероятно истината е някъде по средата и самочувствието би следвало да се гради в баланса между външен вид и качества. А мъдростта? Ооооо, тя е в това, да успеем да се присмеем на себе си, но и да уважаваме всичко онова, което в другите не сме успели да разберем.
И така, приятели, ….  нека и ние като Хитър Петър да „почерпим“ новите си дрехи, защото достойни за уважение са не те, а това, което очите не виждат, но сърцето е видяло под скъсания чул.