Напоследък в България е страшно модерно да се нарече някой с определението „фашист“. Даже съвсем резонно oпределението „фашист“ измести други като „путинист“ и „русороб“. Защо е така? Навярно, защото една партия от трета политическа сила, вече се конкурира с първата и е непреодолима заплаха за „светлия“ европейски път на страната и „цивилизационния“ й избор.
Обаче ако запитаме диванните анализатори по кои белези разпознават фашизма, едва ли биха могли ясно да ги дефинират.
Предлагам да поразсъждаваме върху основните белези на фашизма и в крайна сметка да решим, аджеба Костадинов фашист ли са или не.
Белези на фашизма
Авторитарно управление
Тук границата между лидер и авторитарен председател е много тънка и често, по мое мнение, Костадинов с лекота я преминава. Но фашист ли е той? Няма как да знаем детайли от кухнята на Възраждане, как се взимат решенията и по какъв начин се прокарват сред членовете, но не може да не забележим безспорният авторитет, с който Костадинов води групата си.
Нека не забравяме обаче една малка подробност, а именно- ако един лидер успява с харизма и личен пример да убеди съмишлениците си да го следват, той фашист ли е? Според мен Костадинов успява да води. Просто го може, човека.
От друга страна обаче идва другият риск – обожествяване и безкритичност към лидера. Определено моторът на партия Възраждане е Костадинов а се забелязва, с малки изключения, че не всички депутати от партията са на същата висота. Обаче да не забравяме все пак, че до скоро имахме Министър председател, който не знае български, а в главата му е такъв хаос, че трудно успяваме да схванем всичко, което има да ни каже.
Та, депутатите от Възраждане определено има какво да научат, а е и похвално, че напоследък Костадинов ги „пуска“ в битка, нищо че това не е присъщо за един фашист. Така се учи, на терен. Иначе ще е както при всички останали партии – разпознаваеми и такива, които са обикновенни копчеджии.
Национализъм
Другият белег, по който можем да разпознаем фашизма. Да ви кажа, на фона на всеобщия национален нихилизъм, национализма на Костадинов някак идва като глътка свеж въздух. В тази връзка мога да цитирам двама ключови посланика в България – този на САЩ и този на Русия. Представлявайки двете крайности от два враждуващи лагера, те постигнаха необяснимо единомислие в определението си за личността Костадинов.
Кенет Мертен заяви в интервю, че „Костадинов безспорно обича родината си, ревностно“, а Митрофанова отговори, че „ако е българка ще гласува за Възраждане, защото това е най-патриотичната партия“. Сега очаквам от Външно министерство да привикат и Посланик Мертен да дава обяснения, както направиха с Митрофанова, ама силно се съмнявам!
Та, уважаеми читателю, нека се разберем, да обичаш родината си, фашизъм ли е?
Ксенофобия и расизъм
Срещу партия Възраждане по този белег има много упреци, особено що се отнася до отношението им към ЛГБТИ обществото. Като цяло българите сме консервативни в това отношение и спокойно бихме могли да лепнем определението „фашист“ на голяма част от него. Но нека не забравяме, че има съществена разлика между това да мразиш и това да се противопоставяш на агресивна пропаганда, особено сред деца, нашите деца.
Възраждане спряха една прожекция на филм, а пък един действащ Министър председател впрегна цялата държавна машина за да заличи цяла партия барабар с 370 000 избиратели. По мащаба ще ги разпознаете!!! Така мисля аз.
И в тази връзка се сещам да попитам всички управляващи от 30 години насам – как така стана, че навряхте циганите в гетата без шанс за каквато и да е интеграция и се сещате за тях само когато има избори, но се биете в гърдите, че сте големи демократи и нямате нищо общо с фашизма?
И друго да питам – как така четвъртата по големина партия в България има за избиратели хора от най-бедните райони, а е с влияние и самочувствие за фактор в българската политика, пък за 30 години на политическата сцена не успя да се погрижи за собствените си избиратели? Тая баница дето Доган и компания раздават май не стига до собствените им избиратели.
Сигурно аз нещо съм разбрала и това всъщност е демократично и евроатлантическо, и няма нищо общо с расизъм, ксенофобия, фашизъм…..
Агресивна външна политика
Тук вероятно много опоненти на Костадинов ще споменат реториката му относно Северна Македония. Много често в свои изявления той твърди: „Македония е българска“. Недопустима реторика според Макрон и Шолц барабар с целия Бундестаг, Борел и ред други доказани евроатлантици. Същите, разбира се не са фашисти, нищо, че диктуват на България каква позиция трябва да има страната ни спрямо процеса на присъединяване на нашата съседка към Европейския съюз.
То не бяха декларации и официални изявления, че никакви двустранни въпроси няма да са определящи за присъединяване на Северна Македония. Т.е., с две думи ни казаха, че трябва да си трайкаме. Амаа, неее, това не е агресивна политика, това е демокрация.
И още нещо в същата посока – всеки, който е отварял учебник по история и някога е прочел за Раковски, вероятно е разбрал и за етническите български граници, според които Македония, а и не само тя, са в предилите на България. Язък бе, то накрая и Раковски ще се окаже фашист по тоя признак!!!
Свобода на изразяване и медийна манипулация
Определено по този признак Възраждане доста имат да наваксват. Но нека споменем все пак и техните „грешки“, че да не ме обвинят в пристрастност. Разбира се всички ще се сетят за внесеният от Възраждане Закон за чуждото влияние, „гоненето на журналисти“ от пресконференции и протеста към изказванията от парламентарната трибуна на някои политици от ППДБ.
Бих могла и аз да се присъединя към въпросните критики, ако в България това е прецедент и всичко друго е цветя и рози. Е да, ама не! Едва ли някой ще бъде изненадан ако отбележа, не без основание, че липсва каквато и да е обективност в така наречените национални телевизии. Цензурата и автоцензурата е в такива размери, че не е случайна липсата на обществено доверие и логичното търсене на алтернативни начини за информиране. За това говорят и международни изследвания за оценка на медийната среда в България, според които доверието към казионните медии е около 30%.
Остава голяма загадка за мен как Възраждане може да си позволи да използва медиите като инструмент за манипулации, след като не разполага с реципрочен финансов ресурс, а и очевидно изявите и отразяването на партията в медиите е тенденциозно и изгражда негативен облик на партията и нейните членове.
Използване на културата и образованието за пропагандиране на идеология
Тъй като партия Възраждане никога не е участвала в изпълнителната власт е нелогично да твърдим, че използва културата и образованието като средство за пропаганда. Обаче всички виждаме резултатите и жънем плодовете и в двете сфери след безкрайните експерименти на демократичната общност. Така че, по този признак, Възраждане диша прахта на други партии, независимо, че те никога не са определяни като фашисти.
Един „фашист“ спечели доверието на стотици хиляди
Разсъждавайки по всеки един от белезите на фашизма и търсейки приликите и разликите, вероятно бихме могли да приложим още много примери и аргументи насочени както в едната, така и в другата посока. Едва ли бих могла да обхвана богатия на събития политически живот в България, какво остава да съм изчерпателна в отразяването на политическите ежби в българския парламент. Но за мен е доста притеснително да бъде заличена една партия представляваща 370 000 избиратели, само защото на някой му е хрумнало, че това е единствения начин да се справи с опозицията.
Казват, че властта е наркотик. Някои политици май са прекалили с него, щом нямат смелостта да противостоят на „вредното“ влияние на Възраждане с друго, освен с репресии. Със сила действа онзи, който няма аргументи!!!
I need to to thank you for this very good read!! I absolutely enjoyed every bit of it. I have got you book-marked to check out new stuff you post.