С удоволствие разказвам историите на хора, които са ме впечатлили. Не е лесно обаче! Такива истории се разказват трудно, те могат само да се усещат. Но това никога не ме е спирало да говоря за добрия пример.
Тази история е за един българин в Германия и неговото семейство, които пренесоха частица от България в далечния град Щралзунд и малкото село Хансхаген. Там вече знаят какво е да си истински българин – трудолюбив, гостоприемен, добър и можещ!
Време е и вие да научите!
Запознах се със сем. Захариеви – Петър и Снежана, преди няколко години. Тогава те работеха в Берлин и контактите ни бяха значително по-чести. Все си говорихме за България и за несгодите на емигранския живот. Давах си сметка, че ако на моята глава се бяха струпали същите трудности, сигурно отдавна да бях спретнала куфарите и по-живо, по-здраво да се бях прибрала в България. Затова много ме изненада решението им да напуснат сигурната работа, която имаха и да се хвърлят надолу с главата в дълбокото.
Първа стъпка на един българин в Германия
Бяха взели решение да отворят ресторант в град, в който няма други българи и не познават почти никого. Да се чудиш, каква ли смелост се изисква за такъв риск!
А те така хладнокръвно ми отговаряха, че просто ще опитат?!
А то, взе, че проработи!
Само не мислете, че тая работа става ей така – докато щракнеш с пръсти и хоп – късметът ти е паднал свише. Който има някакъв бизнес в Германия ще разбере за какво говоря.
Само мога да гадая колко труд, инициативност, безспирна борба и усилия е трябвало да впрегнат сем. Захариеви, че да разработят един западнал ресторант, а година по-късно да вземат още един, барабар с хотел към него.
Дори един българин е достатъчен…
и ако трябва да опиша Щралзунд и Хансхаген вероятно винаги ще го правя като разказвам историята на сем. Захариеви и кътчето България, което отнесоха там със себе си. Сърце трябва, сърце…..!
Името „Механа Тракия“, автентични покривки и прибори донесени от България, българската кухня и вино, гостоприемството ….. всичко разказва за българския дух по-добре от мен.
Значимостта на един българин в Германия
Не е случайно, че ресторантите на Петър вече са естествен избор дори сред придирчивите немци, които по традиция все търсят немското и трудно може да им се угоди. Сватби, кръщенета, юбилеи или какви ли не още други празници, са повод да бъдат резервирани места с месеци напред. Не е и случайно, че Петър е удостоен с почетна награда като спонсор на мелница от 1524 г., днес исторически паметник, намираща се до хотела му в село Хансхаген.
Той е значим и за други емигранти живеещи в района. При него работят и хора от други националности и култури – поляци, сирийци и др., обединени в едно голямо семейство. Колорита на всяка култура е добре дошла и сърдечно посрещната в голямото семейство Захариеви. В тази мулти-култи среда, Петър намира вдъхновение за новите си идеи – да представи и националните кухни на другите емигранти. А, и между другото, в бюфета с турска кухня ядох най-прекрасната баклава, която някога съм опитвала…..
Винаги може и още…
И всеки би помислил, че това е напълно достатъчно и вероятно няма какво още да се направи, и за какво още да се бори един българин в Германия. Обаче това въобще не е така за предприемчивия българин. А този българин в това отношение въобще не е от хората, които ще ни разочароват. При последната ни среща през месец май той отново ни изненада с интересни идеи.
А утре? Вероятно ще има нови, които със сигурност ще осъществи. А пък ние отново ще бъдем негови гости…
Станете част от това
и ако един ден имате път в района на Щралзунд, потърсете „Механа Тракия“ и сем. Захариеви, които да ви нагостят и посрещнат в прекрасния си ресторант. Защото там сърцето на България продължава да тупти и да разказва…..
Разказах ви всичко това, не за да правя реклама, а защото за такива българи трябва да се разказва! Ако познавате още успели българи по света, може да го споделите с мен тук.
0 коментара